Мнение за Финансирането от ФНИ – историята на един археолог

Професор П. Харалампиев е известен с трудовете си из цялата страна. Познат е с трудовете си върху културата на Траките и Прабългарите и по-конкретно, археологическите проучвания на място и разкриването на Тракийски гробници. Хиляди тракийски гробници днес, наподобяващи малки пидамиди, чакат да бъдат разкрити, след повече от 2 хилядолетия от последното Тракийско царство на балканите. Археолозите се борят за финансиране, за да могат да спасят непроучените гробници от иманяри своевременно. Професорът разказва за своя опит с ФНИ и трудностите, с които се е сблъскал през годините.  

Още от най-ранните си години имам страст към историята. Помня как, когато бях малък родителите ми ме заведоха в Националния исторически музей. Бях истински впечатлен от онова, което видях там – невероятни бронзови маски на войни и владетели, мънички стъклени бутилки за лекарства, керамични играчки и оръжия, които са на повече от 2000 години. Имах много въпроси, за които нямаше отговори и започнах да ги търся в книгите.

Днес съм професор по археология и, от много години, всяко лято ходим на археологически експедиции със студентите ми. Това е най-добрият и единствен начин да научиш един млад историк да запълва празните пространства в историята ни. Преди време нещата стояха малко по-различно – държавата се интересуваше повече от култура преди 10-и ноември. Днес недостигът на финансиране за изследователите и липсата на работа по ключови места заплашва запазането на историческите богатства на България.

Всеки знае, че в България има хиляди неизследвани старини, които пазят скрити съкровища и отговори и ни разказват за живота на предците ни, както и за хората, които са живели тук преди тях – траките. В моите очи цивилизацията на Траките е точно толкова екзотична, колкото наследството на Древен Египет. Разликата e в това, че тук има още много да се проучва. Безценни знания лежат заровени под земята и ни чакат нас, археолозите, да ги извадим на бял свят. Дори езика на Траките до ден днешен остава мистерия – твърде малко се знае за него.

Сред по-интересните теми, върху които работим, са проучванията върху древната медицина на Балканите. Известно е от много време, че учените в Древна Гърция и империята на Александър Велики са имали дълбоки познания за човешкото тяло. Те дори са били запознати с раковите заболявания и вероятно са били първите, които са го изучавали и опитвали да го лекуват. Днес с гордост показваме в нашите музеи медицинските инструменти, които тези хора са използвали.

Всеки път след разкопки имаме нови открития, които ни дават нов поглед върху живота в древна Тракия. Мой колега разкри перфектно запазена колесница в една от могилите миналата година – нейно копие може да се види вече в Историческия музей на Стара Загора.

През годините на работата ми като учен и университетски преподавател в България, обстоятелствата ме сблъскаха повече от веднъж с Националния Фонд за Научни Изследвания. В определен момент  университета не можеше да финансира изцяло археологическите ни експедиции. Тогава мислех, че ФНИ може да ни помогне.

Научих много за ФНИ през годините. За да получиш одобрение, трябва да участваш в конкурси, трябва да се бориш за правото си да си на полето и да правиш проучванията си, по всеки възможен начин. И аз това правех. Въпреки това, независимо колко се стараеш, колко е добър проекта ти – те пак могат да изберат по-слаб проект. Има много място за спекулации тук, нещата може и да са въпрос на подкупване или дори късмет – човек никога не знае със сигурност. Нещата в България работят така през последните 25 години и не виждам надежда за промяна в близкото бъдеще.

Докато се борех за финансиране на проектите си се запознах с много учени и изобретатели, които споделиха историите си с мен. Изобретенията, които подобряват живота на хората се финансират с предимство по целия свят. Нещата при нас стоят другояче. Държавата не прави почти нищо в помощт на младите учени и те са принудени сами да финансират проучванията си.

Прекарват години в работа върху изобретенията си и дори, когато се сдобият с готов продукт, процесът по патентоване е непосилен за много, защото е скъп, дълъг и бюрократичен. Поради тези причини много от тях са избрали и избират да напуснат родината си – Българските учени са известни с интелигентността си и креативността си, а България е известна с това, че е принудила най-добрите и най-умните да избягат на запад, за да могат да постигнат мечтите си.

Искам да върна разговора малко назад. Както виждате, не става дума само за финансиране и дали аз ще имам възможността да работя на полето със студентите си. Най-важното нещо тук е запазването на Историческото и културното наследство. Сред многобройните могили в Долината на Тракийските царе в Южна България са откривани големи златни съкровища, и вярвайте, това е повече от изкушаващо за иманярите. Ако държавата не промени политиката си спрямо учените като нас, това наследство може да попадне в ръцете на грешните хора, да бъде продадено на частни колекционери и по този начин да се изгуби завинаги. За да подчертая важността на нашите проучвания, е достатъчно да спомена, че две от Могилите открити през 20-и век са под закрилата на ЮНЕСКО.